Анотация

Приятел. Любим. Жертва. Предател.

Кого виждаш, когато погледнеш в огледалото?

Шестнайсетгодишните приятели Рижи, Лио, Роуз и Наоми са неудачници, които все още търсят себе си. Животът не е идеален, но музиката и вълнението покрай бандата им Огледалце, огледалце ги сплотяват… Докато един ден Наоми не изчезва мистериозно само за да бъде открита малко по-късно в безсъзнание край реката.

Ще се събуди ли Наоми? Каква — или може би кой — е причината за нейното състояние в момента? И защо Рижи, самообявилият се покровител на групата, не успява да забележи предупредителните знаци?

Докато Роуз се утешава с диви купони, а Лио е обзет от черни мисли, Рижи се заема да разплете случая. Това премеждие ще разкрие най-мрачните им тайни и ще разтърси техния свят. Нищо не може да се върне постарому, защото веднъж счупено огледалото не може да бъде поправено.

Кара Делевин е една от най-влиятелните жени на своето поколение. Родена е в Лондон и набира популярност през 2009 година, а през 2012 и 2014 получава приза „Модел на годината“ на Британските модни награди. Актьорската ѝ кариера започва с роля в адаптацията на „Анна Каренина“ от 2012 година, а по-късно взема участие и във филми като „Хартиени градове“, „Отряд самоубийци“, „Валериан и градът на хилядите планети“, както и в „Life in a Year”, който се очаква да излезе по кината скоро. „Огледалце, огледалце“ е първият ѝ роман.

Instagram/Twitter: @caradelevingne

Facebook @CaraDelevingneOfficialPage

Кара пише „Огледалце, огледаце“ заедно с изключително известната авторка Роуън Колман. Роуън живее с голямото си семейство и двете си кучета в къща в Хартфордшър и редом с писането на романи, както за възрастни, така и за тийнейджъри, се грижи за близките си хора.

www.rowancoleman.co.uk

Огледалце, огледалце

Кара Делевин и Роуън Колман

На семейството и приятелите ми, които ми помогнаха да преживея тийнейджърските си години.

И на всеки, който се чувства изгубен. Надявам се тази книга да ви вдъхнови да следвате мечтите си и да не изоставяте надеждите си. Всичко е възможно.

Въведение

Израстването и преходът от детството към зрелостта е един от най-интересните периоди в живота ни: хаосът, лудостта, хормоните, непрекъснатите промени и крайности. Това е изключително важно време, изпълнено с драматизъм и силни емоции, които формират зрелите хора, в които ни е писано да се превърнем.

За повечето хора тийнейджърските години са най-хубавата част от живота им и това действително е безгрижно време, изпълнено с приключения и радост. Но същевременно може да предложи и невероятни предизвикателства и трудности, особено ако си човек, който не се вписва лесно в средата.

Социалните медии играят толкова голяма роля в нашето ежедневие, че днес е още по-трудно за един млад човек, отколкото някога, особено при все по-засилващия се натиск да изглеждаш перфектен. Това е свят, в който хората бързо съдят останалите, без да отделят време да ги разберат напълно или да се замислят какво се е случило в живота им.

Когато започнах да пиша „Огледалце, огледалце“, исках да разкажа история, която да даде на читателя реалистична картина за бурните тийнейджърски години и да създаде герои, в които всеки би могъл да разпознае себе си. Исках това да е книга за силата на приятелството и колко е важно човек да бъде заобиколен от хора, които обича и на които вярва, за да се изгради като силна личност.

Но преди всичко исках да кажа на моите читатели, че няма нищо страшно в това все още да не знаеш кой си. Няма нищо страшно, че си различен и уникален — защото ти вече си перфектен такъв, какъвто си. Докато си наясно кое те прави щастлив и следваш сърцето си, всичко ще бъде наред. Бъди преди всичко себе си. Научи кои са силните ти страни, и осъзнай, че силата да промениш света се крие в теб самия.

С любов,

Кара

Благодарности

Много са хората, дали своя принос в създаването на „Огледалце, огледалце“, а най-дълбоко и сърдечно благодаря на чудесния Роуън Колман, който превърна писането на тази книга в такова невероятно изживяване. Специални благодарности на Анна Валънтайн, Сам Ийдс, Марли Прайс, Линзи Съдър-ленд, Илейн Игън, Лорен Ууси, Лулу Кларк, Люси Стерикър и Клеър Кийп от Orion. Благодаря на Лиса Шарки, Джонатан Бърнъм, Мери Гаул, Близа Скивмър, Анна Монтагю, Дъг Джоунс и Аманда Пелътиър от HarperCollins US. Благодаря и на моя екип във WME: Шарън Джаксън, Джо Изи, Матилда Форбс Уотсън, Мел Бъргър и Лаура Бонър. Благодаря и на моя добър приятел Сторм Атъл за великолепната корица.

Осем седмици по-рано…

Слънцето вече се показваше, когато се прибирахме към къщи. Хванати ръка за ръка, провлачвахме крака, а топлината на лятото тегнеше във въздуха. Главата на Роуз лежеше на рамото ми, ръката ѝ обгръщаше кръста ми. Спомням си точно това усещане — бедрото ѝ и неравномерния ритъм, в който се докосваше до моето, и кожата ѝ, опряна в моята, топла и нежна.

Нямаше още пет, утринната светлина беше огнена и златна и караше всяка мръсна улица да блесне като нова. Бяхме виждали този изгрев неведнъж на път към къщи след дългите ни нощи навън, които удължаваха всеки наш миг заедно, докато сънят обори очите ни. И така до онази нощ, когато най-накрая почувствахме живота златен, сякаш ни принадлежи, както и ние на него, и той изпълваше всяка секунда с нещо ново, нещо значимо.

Но онази нощ беше различна.

Очите ме боляха, устата ми бе пресъхнала, сърцето ми блъскаше като лудо. Не искахме да се прибираме вкъщи, но какво можехме да направим? Нямаше къде другаде да отидем.

— Защо точно сега? — попита Роуз. — Всичко беше наред, човече. Тя беше добре, беше щастлива. Така че защо точно сега?

— Нали не ѝ е за първи път? — отвърна Лио, — Какво ни грее! Правила го е и преди. Пари, раница с храна от хладилника, китарата. И изчезва за няколко седмици. Това е редовният ѝ номер.

— Не и след „Огледалце, огледалце“ — заяви Роуз. — Не и след като започна да движи с нас, нали? Преди това си падаше по това да се реже, да бяга от къщи и всякакви такива. Но не и откакто е в групата. Тя беше… всички бяхме наред. Даже много повече.

Тя ме погледна за подкрепа — и трябваше да се съглася, всичко се беше променило през последната година за всички ни. Преди групата всеки от нас се чувстваше изгубен по свой начин, а след това някак си се случихме. И заедно бяхме силни и готини, и яки, и адски страхотни. Всички мислехме, че и Наоми се чувства по