КОММЕНТАРИИ 1844
Александр Петрович Казанцев
Эта книга захватывает с первых страниц. Невероятная смесь научной фантастики, приключений и философских размышлений. Я был поражен изобретательностью Казанцева и его способностью заставить читателя задуматься о важных вопросах, таких как цикличность жизни и неизбежность перемен. Герои были хорошо прописаны и реалистичны, их борьба за выживание на суровой планете была настолько правдоподобной, что я чувствовал себя частью этой истории. Роман оставил во мне глубокое впечатление, напомнив о хрупкости жизни и необходимости ценить каждый момент.
modeba972 26-04-2024 в 06:16 #192087О. Рейтерн
На Author.Today книга выложена полностью и бесплатно.
Андрей Но
Очередная часть "Субъекта" Андрея Но поражает своей глубиной и провокативностью. Автор не только создает захватывающий мир сверхспособностей, но и исследует фундаментальные вопросы человеческой природы и возможностей нашего разума.
Книга бросает вызов привычным представлениям о том, что значит быть человеком. Она заставляет задуматься о границах нашего сознания и потенциале, который таится в наших собственных умах. Рекомендую эту книгу всем, кто интересуется интеллектуальной фантастикой, психологическими исследованиями или просто хочет задуматься о том, на что мы способны как вид.
Илья Валерьевич Деревянко
Закончив последнюю страницу "Подонков", я закрыл книгу, ошеломленный и погруженный в раздумья. Взгляд Деревянко на жестокий и безжалостный мир преступности оказался одновременно захватывающим и ужасающим.
Каждый персонаж, от безжалостных бандитов до их жертв, был изображен с поразительной глубиной и нюансами. Действие было напряженным и не отпускало меня до самого конца, заставляя нетерпеливо переворачивать страницу за страницей.
История оставила горький привкус, заставив меня задуматься о моральном упадке и развращающем влиянии власти. Сильная и провокационная, "Подонки" - книга, которая останется со мной надолго после ее прочтения, оставляя след не только в моем разуме, но и в моем сердце.
Вера Николаевна Фигнер
Прочитав "Процесс 14-ти" Веры Фигнер, я была глубоко потрясена. Эта книга не просто исторический отчет, а душераздирающее свидетельство героизма и стойкости. Фигнер мастерски передает ужасы царского угнетения и силу духа тех, кто боролся против него.
Я восхищалась мужеством и интеллектом подсудимых. Они не отказались от своих убеждений, несмотря на угрозу смерти. Фигнер ярко описывает их личности, их боль и их надежды.
Эта книга - не просто урок истории. Она напоминание о том, что борьба за свободу и справедливость всегда стоит усилий, даже в самых мрачные времена. Она вдохновила меня и оставила неизгладимое впечатление.
Ольга Эр
"Незваная невеста мага" - это увлекательная история с динамичным сюжетом, которая затягивает с первых страниц. Герои яркие и запоминающиеся, их поступки и мотивации понятны и логичны. Романтика и приключения гармонично переплетаются, создавая интригующую и захватывающую атмосферу. Единственное, что немного разочаровало, - это предсказуемый финал. Тем не менее, книга оставила приятное послевкусие и желание прочитать продолжение истории.
ketrin 23-04-2024 в 00:16 #192068Александр Сергеевич Донских
В современной литературе России, кто-то подсчитал, в 43 раза больше авторов, чем в советской. Но читать, по большому счёту, нечего - неинтересно пишут. Строят из себя умни-ков. А. Донских тихий автор, но интересный. Мне кажется, о нём со временем станут говорить (громко).
С.С.С.S. 22-04-2024 в 14:37 #192066Работил е и в българската легация в Токио. Сред многобройните му заглавия са сборниците „Синята хризантема“ (първата родна фантастична книга, „Аргус“, „Игра на сенките“, „Къщата при последния фенер“, „Автомати“, „Дамата с рентгеновите очи“, романът „Сърцето в картонената кутия'“, написан в съавторство с Константин Константинов. В периода (1925-1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. превежда Андерсеновите приказки, "Хиляда и една нощ" (1957), "Приказки на Шехеразада" (1959) и др.
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.
Светослав Минков е роден през 1902 г. в Радомир. Средното си образование завършва в София. Последователно учи във военното училище във Вайскирхен (Австрия), следва славянска филология в Софийския университет. През 1922-1923 учи в Търговско-стопанска академия в Мюнхен, където се запознава с най-новите явления в немската и световна литература. Работи като библиотекар (1924-1925) в Народната библиотека През април 1925 г. във връзка с априлските събития е арестуван за 2 месеца. След освобождението си работи като книговодител, редактор в различни издания и издателства. Дипломатически служител в българската легация в Токио (1942-1943). След 9 септември 1944 г. работи като коректор във в.Работническо дело, редактор във в. "Отечествен фронт", в Българската кинематография, главен редактор (1954-1956) и редактор (1956-1962) на издателство "Български писател".
Писателят има възможността да пътува в редица страни на Европа, Азия и Латинска Америка. Получил солидно образование, добил разностранна култура, Минков е от най-ерудираните български писатели. Неговото творчество не е особено богато като обем, но е богато на идеи.
Първата си творба, озаглавена "Биномът на Нютон", Светослав Минков публикува в списание "Българан" през 1920 г. Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. В неговите разкази смъртта е вездесъща сила, а животът е само "игра на сенките", както е и заглавието на един от неговите сборници. Героите на тези творби са обитатели на странни хотели, домове, гробища. Чрез "страшните" места и демоничните опасности писателят се стреми да внуши идеята за преходността на съществуването, за липсата на истински смислени основания в делника. Героите са движени от неосъзнаваните импулси на психиката, техният душевен живот е подвластен на странни желания и видения. До голяма степен те са рожби на предварително изградена авторска теза. Неслучайно интересът към тези герои и сюжети, почерпани главно от чужди автори, бързо секва.
Към края на 1920-те години Минков се преориентира към един по-друг тип разкази. Той изоставя своите ранни "страшни" творби, започва да иронизира демоничните герои и сюжети. Показателен за това е разказът "Къщата при последния фенер", където е развенчан митът за призраците. Погледът на учения е прогонил и последния призрак от този свят.
В сборниците си от този най-продуктивен творчески период писателят се утвърждава като изобразител на един механизиран,лишен от духовност живот. Като символ на този живот Минков най-често използва Америка и американската действителност. Човекът тук и станал послушно оръдие на силите на техниката и научните открития, той не притежава собствената духовна същност. Тази авторова позиция обяснява защо един от сборниците се нарича "Автомати". Това заглавие препраща към автоматизирането на реакциите и на човешките отношения. Така писателят сменя посоката на своите предупреждения. Ако в началото на творческия си път се занимава с всемогъществото на смъртта, то сега той изследва "всемогъществото" на бъздуховността. Автоматът става символ на човека без своя воля, без свои мисли, без свой собствен живот.
В друга част от разказите си от 1930-те години Минков изследва човешкото всекидневие. Той се интересува от скуката в един по-широк план - като невъзможност да се изживее смислено животът. Тук той следва голямата традиция на европейската литература - темата за така наречения малък човек. Това е обикновеният, неизвестен човек, който е изцяло зависим от прищявките на действителността. Лишен от каквато и да е творческа енергия, той доживява дните си в безсмислени занимания в безсмисления делник.
Със своите творби Минков се утвърждава и като един от първите значими представители на фантастичното в българската литература. При него фантастичните елементи са подчинени предимно на едно изобличително изображение. Затова може да се говори за единство на фантастично и сатирично в неговите творби. Фантастичните елементи са "декорът", на който се обсъждат нравствените опасности на "модервине времена".
Светослав Минков е творец, тревожно вгледан в основните принципи, на които се гради съвременната цивилизация. Неговият смях е пречистващ, но и предупреждаващ.
Автор: Светослав Минков Переводчик: М Качаунова Жанр: Юмористическая фантастика Серия: - Год издания: 1990 Язык книги: русский Страниц: 10
|
Вот уже несколько лет Институт красоты „Косметикум Амулет – дамский хирургический салон" слыл волшебной лабораторией, побывав в которой любая женщина может до неузнаваемости изменить свой облик. ... Полное описание книги
Автор: Светослав Минков Жанр: Классический детектив Серия: Убийство по заказу клиента Год издания: 1990 Язык книги: русский Страниц: -
|
Аннотация к этой книге отсутствует. На страницу книги
Автор: Антон Дончев , Антон Донев , Павел Вежинов , Недялка Михова , Димитр Пеев , Васил Райков , Цончо Родев , Эмил Зидаров , Стоил Стоилов , Светозар Златаров , Светослав Минков Переводчик: Т Карпова , Л Хлынова , Ю Топалова , Зинаида Анатольевна Бобырь , И Мартынов Жанр: Научная Фантастика, Юмористическая фантастика Серия: Антология фантастики #1968 Год издания: 1968 Язык книги: русский Страниц: 188
|
СОСТАВИТЕЛЬ Ю.И.ТОПАЛОВА ПРЕДИСЛОВИЕ КИР.БУЛЫЧЕВА ... Полное описание книги